The best start position at the Reggate. /At the far end/
Dimitar Nanev/Skipper/, Svetlin Levashki, Villy Chavdarova, Ivelin Dimitrov
My words (in bulgarian as visible :)
ДЪЩЕРЯТА НА МОРЯКА
Реве прибоят, едри капки пръска,
във вълнолома удря хладна гръд.
Едно момиче с тъжна усмивка
ръка размахва и шепне: "Добър път".
И погледът му надалеч достига,
там, дето трепка малък, тънък, черен дим.
Момичето дори с очи не мига,
макар че духа вятър нетърпим.
И все следи напред в далечината
оная черна точка с черен дим,
която черното море подмята,
а тя безгрижно плава, гони вятъра недогоним.
Отплава корабът с осанка дръзка
и страшните вълни не ще го спрат.
Стои момичето със тъжната усмивка
... и все шепти: "На добър път".
А зорките очи на моряка
във стъклата се взират към брега,
там, дето като статуя остана
момичето с детската тъга.
О, не за пръв път тръгва тоз моряк
към чужди, към далечни брегове
и не за пръв път в бяла морска пяна
вълната срещу кораба реве.
И смел е, и спокоен тоз моряк!
Момичето, дето на брега остана
е неговата малка дъщеря.
Тя дълго ще го чака да се върне,
да му разкаже хиляди неща...
ще мисли той, когато я прегърне:
"О, аз съм най-щастливия баща!"
Че тая детска обич е голяма!
Тя връща смелия моряк невредим
при малкото момиче и при мама,
на тоя бряг най-слънчев, роден и любим!